саморазправеше

Речник на българския език

1. саморазправеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

саморазправеше е производна форма на саморазправя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. саморазправеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

саморазправеше е производна форма на саморазправя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).