саморазправила

Речник на българския език

1. саморазправила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправила е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазправила — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазправила е производна форма на саморазправя (мин. деят. св. прич. ж. р.).