саморазправело съм

Речник на българския език

1. саморазправело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазправело съм е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).