саморазправело си

Речник на българския език

1. саморазправело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазправело си е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).