саморазправило

Речник на българския език

1. саморазправило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазправило е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазправило — мин. деят. св. прич. ср. р.

саморазправило е производна форма на саморазправя (мин. деят. св. прич. ср. р.).