саморазправел съм

Речник на българския език

1. саморазправел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазправел съм е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).