саморазправило съм

Речник на българския език

1. саморазправило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазправило съм е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазправило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазправило съм е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).