саморазправела е

Речник на българския език

1. саморазправела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправела е е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).