саморазправило си

Речник на българския език

1. саморазправило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазправило си е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазправило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазправило си е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).