саморазправили са

Речник на българския език

1. саморазправили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

саморазправили са е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазправили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправили са е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).