саморазправил е

Речник на българския език

1. саморазправил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазправил е е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазправил е е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).