саморазправил съм

Речник на българския език

1. саморазправил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазправил съм е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазправил съм е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).