саморазправела

Речник на българския език

1. саморазправела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправела е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазправела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазправела е производна форма на саморазправя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).