саморазправили

Речник на българския език

1. саморазправили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправили е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазправили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазправили е производна форма на саморазправя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).