било съм саморазправило

Речник на българския език

1. било съм саморазправило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм саморазправило е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).