саморазправил си

Речник на българския език

1. саморазправил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазправил си е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазправил си е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).