1. саморазправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
саморазправело е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. саморазправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.
саморазправело е производна форма на саморазправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).