саморазправело е

Речник на българския език

1. саморазправело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазправело е е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).