саморазправило е

Речник на българския език

1. саморазправило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазправило е е производна форма на саморазправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазправило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазправило е е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).