саморазправил

Речник на българския език

1. саморазправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазправил е производна форма на саморазправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправил — мин. деят. св. прич. м. р.

саморазправил е производна форма на саморазправя (мин. деят. св. прич. м. р.).