саморазправели

Речник на българския език

1. саморазправели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправели е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазправели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазправели е производна форма на саморазправя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).