саморазправел

Речник на българския език

1. саморазправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазправел е производна форма на саморазправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазправел е производна форма на саморазправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).