понабруля

Речник на българския език

понабру̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • понъбруля
  • пунабруля
  • пунъбруля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-наб-ру-ля по-наб-ру-лим
2 лице по-наб-ру-лиш по-наб-ру-ли-те
3 лице по-наб-ру-ли по-наб-ру-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-наб-ру-лих по-наб-ру-лих-ме
2 лице по-наб-ру-ли по-наб-ру-лих-те
3 лице по-наб-ру-ли по-наб-ру-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-наб-ру-лех по-наб-ру-лех-ме
2 лице по-наб-ру-ле-ше по-наб-ру-лех-те
3 лице по-наб-ру-ле-ше по-наб-ру-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабрулил съм понабрулила съм понабрулило съм понабрулили сме
2 лице понабрулил си понабрулила си понабрулило си понабрулили сте
3 лице понабрулил е понабрулила е понабрулило е понабрулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понабрулил бях понабрулила бях понабрулило бяхме понабрулили
2 лице беше понабрулил беше понабрулила беше понабрулило бяхте понабрулили
3 лице беше понабрулил беше понабрулила беше понабрулило бяха понабрулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понабруля ще понабрулим
2 лице ще понабрулиш ще понабрулите
3 лице ще понабрули ще понабрулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понабрулил ще съм понабрулила ще съм понабрулило ще сме понабрулили
2 лице ще си понабрулил ще си понабрулила ще си понабрулило ще сте понабрулили
3 лице ще е понабрулил ще е понабрулила ще е понабрулило ще са понабрулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понабруля щяхме да понабрулим
2 лице щеше да понабрулиш щяхте да понабрулите
3 лице щеше да понабрули щяха да понабрулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понабрулил щях да съм понабрулила щях да съм понабрулило щяхме да сме понабрулили
2 лице щеше да си понабрулил щеше да си понабрулила щеше да си понабрулило щяхте да сте понабрулили
3 лице щеше да е понабрулил щеше да е понабрулила щеше да е понабрулило щяха да са понабрулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабрулел съм понабрулела съм понабрулело съм понабрулели сме
2 лице понабрулел си понабрулела си понабрулело си понабрулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабрулил съм понабрулила съм понабрулило съм понабрулили сме
2 лице понабрулил си понабрулила си понабрулило си понабрулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понабрулил била съм понабрулила било съм понабрулило били сме понабрулили
2 лице бил си понабрулил била си понабрулила било си понабрулило били сте понабрулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понабруля щяла съм да понабруля щяло съм да понабруля щели сме да понабрулим
2 лице щял си да понабрулиш щяла си да понабрулиш щяло си да понабрулиш щели сте да понабрулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понабрулил щяла съм да съм понабрулила щяло съм да съм понабрулило щели сме да сме понабрулили
2 лице щял си да си понабрулил щяла си да си понабрулила щяло си да си понабрулило щели сте да сте понабрулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понабрулил бих понабрулила бих понабрулило бихме понабрулили
2 лице би понабрулил би понабрулила би понабрулило бихте понабрулили
3 лице би понабрулил би понабрулила би понабрулило биха понабрулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-наб-ру-ли по-наб-ру-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-наб-ру-лен
непълен член по-наб-ру-ле-ния
пълен член по-наб-ру-ле-ни-ят
женски род по-наб-ру-ле-на
членувано по-наб-ру-ле-на-та
среден род по-наб-ру-ле-но
членувано по-наб-ру-ле-но-то
множествено число по-наб-ру-ле-ни
членувано по-наб-ру-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-наб-ру-лил
непълен член по-наб-ру-ли-лия
пълен член по-наб-ру-ли-ли-ят
женски род по-наб-ру-ли-ла
членувано по-наб-ру-ли-ла-та
среден род по-наб-ру-ли-ло
членувано по-наб-ру-ли-ло-то
множествено число по-наб-ру-ли-ли
членувано по-наб-ру-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-наб-ру-лел
женски род по-наб-ру-ле-ла
среден род по-наб-ру-ле-ло
множествено число по-наб-ру-ле-ли