понабрулеше

Речник на българския език

1. понабрулеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понабрулеше е производна форма на понабруля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понабрулеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понабрулеше е производна форма на понабруля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).