понабрулила съм

Речник на българския език

1. понабрулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

понабрулила съм е производна форма на понабруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабрулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

понабрулила съм е производна форма на понабруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).