щял е да понабрули

Речник на българския език

1. щял е да понабрули — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да понабрули е производна форма на понабруля (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).