понабрулела съм

Речник на българския език

1. понабрулела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

понабрулела съм е производна форма на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).