понабрулела е

Речник на българския език

1. понабрулела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабрулела е е производна форма на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).