понабрулила е

Речник на българския език

1. понабрулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабрулила е е производна форма на понабруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабрулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабрулила е е производна форма на понабруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).