понабрули

Речник на българския език

1. понабрули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понабрули е производна форма на понабруля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понабрули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понабрули е производна форма на понабруля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понабрули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понабрули е производна форма на понабруля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понабрули — повелително наклонение, ед. ч.

понабрули е производна форма на понабруля (повелително наклонение, ед. ч.).