щял съм да съм понабрулил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понабрулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понабрулил е производна форма на понабруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).