понабрулели
1.
понабрулели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
понабрулели
е производна форма
на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
понабрулели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
понабрулели
е производна форма
на понабруля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).