понабрулели

Речник на българския език

1. понабрулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понабрулели е производна форма на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабрулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понабрулели е производна форма на понабруля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).