понабрулил съм

Речник на българския език

1. понабрулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабрулил съм е производна форма на понабруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понабрулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабрулил съм е производна форма на понабруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).