понабрулело е

Речник на българския език

1. понабрулело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабрулело е е производна форма на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).