щял съм да понабруля

Речник на българския език

1. щял съм да понабруля — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понабруля е производна форма на понабруля (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).