щяло съм да понабруля

Речник на българския език

1. щяло съм да понабруля — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да понабруля е производна форма на понабруля (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).