понабрулело си

Речник на българския език

1. понабрулело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабрулело си е производна форма на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).