понабрулел

Речник на българския език

1. понабрулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабрулел е производна форма на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабрулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понабрулел е производна форма на понабруля (мин. деят. несв. прич. м. р.).