щяло да понабрули

Речник на българския език

1. щяло да понабрули — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да понабрули е производна форма на понабруля (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).