ОБЕЗПЛЪТЯ

Речник на българския език

обезплътя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезплътъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-п-лъ-тя обез-п-лъ-тим
2 лице обез-п-лъ-тиш обез-п-лъ-ти-те
3 лице обез-п-лъ-ти обез-п-лъ-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-лъ-тих обез-п-лъ-тих-ме
2 лице обез-п-лъ-ти обез-п-лъ-тих-те
3 лице обез-п-лъ-ти обез-п-лъ-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-лъ-тех обез-п-лъ-тех-ме
2 лице обез-п-лъ-те-ше обез-п-лъ-тех-те
3 лице обез-п-лъ-те-ше обез-п-лъ-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезплътил съм обезплътила съм обезплътило съм обезплътили сме
2 лице обезплътил си обезплътила си обезплътило си обезплътили сте
3 лице обезплътил е обезплътила е обезплътило е обезплътили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезплътил бях обезплътила бях обезплътило бяхме обезплътили
2 лице беше обезплътил беше обезплътила беше обезплътило бяхте обезплътили
3 лице беше обезплътил беше обезплътила беше обезплътило бяха обезплътили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезплътя ще обезплътим
2 лице ще обезплътиш ще обезплътите
3 лице ще обезплъти ще обезплътят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезплътил ще съм обезплътила ще съм обезплътило ще сме обезплътили
2 лице ще си обезплътил ще си обезплътила ще си обезплътило ще сте обезплътили
3 лице ще е обезплътил ще е обезплътила ще е обезплътило ще са обезплътили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезплътя щяхме да обезплътим
2 лице щеше да обезплътиш щяхте да обезплътите
3 лице щеше да обезплъти щяха да обезплътят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезплътил щях да съм обезплътила щях да съм обезплътило щяхме да сме обезплътили
2 лице щеше да си обезплътил щеше да си обезплътила щеше да си обезплътило щяхте да сте обезплътили
3 лице щеше да е обезплътил щеше да е обезплътила щеше да е обезплътило щяха да са обезплътили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезплътел съм обезплътела съм обезплътело съм обезплътели сме
2 лице обезплътел си обезплътела си обезплътело си обезплътели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезплътил съм обезплътила съм обезплътило съм обезплътили сме
2 лице обезплътил си обезплътила си обезплътило си обезплътили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезплътил била съм обезплътила било съм обезплътило били сме обезплътили
2 лице бил си обезплътил била си обезплътила било си обезплътило били сте обезплътили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезплътя щяла съм да обезплътя щяло съм да обезплътя щели сме да обезплътим
2 лице щял си да обезплътиш щяла си да обезплътиш щяло си да обезплътиш щели сте да обезплътите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезплътил щяла съм да съм обезплътила щяло съм да съм обезплътило щели сме да сме обезплътили
2 лице щял си да си обезплътил щяла си да си обезплътила щяло си да си обезплътило щели сте да сте обезплътили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезплътил бих обезплътила бих обезплътило бихме обезплътили
2 лице би обезплътил би обезплътила би обезплътило бихте обезплътили
3 лице би обезплътил би обезплътила би обезплътило биха обезплътили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-п-лъ-ти обез-п-лъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-п-лъ-тен
непълен член обез-п-лъ-те-ния
пълен член обез-п-лъ-те-ни-ят
женски род обез-п-лъ-те-на
членувано обез-п-лъ-те-на-та
среден род обез-п-лъ-те-но
членувано обез-п-лъ-те-но-то
множествено число обез-п-лъ-те-ни
членувано обез-п-лъ-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-лъ-тил
непълен член обез-п-лъ-ти-лия
пълен член обез-п-лъ-ти-ли-ят
женски род обез-п-лъ-ти-ла
членувано обез-п-лъ-ти-ла-та
среден род обез-п-лъ-ти-ло
членувано обез-п-лъ-ти-ло-то
множествено число обез-п-лъ-ти-ли
членувано обез-п-лъ-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-лъ-тел
женски род обез-п-лъ-те-ла
среден род обез-п-лъ-те-ло
множествено число обез-п-лъ-те-ли