щял е да обезплъти

Речник на българския език

1. щял е да обезплъти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да обезплъти е производна форма на обезплътя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).