бил съм обезплътил

Речник на българския език

1. бил съм обезплътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обезплътил е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).