обезплътило е

Речник на българския език

1. обезплътило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътило е е производна форма на обезплътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплътило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътило е е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).