щяло съм да обезплътя

Речник на българския език

1. щяло съм да обезплътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да обезплътя е производна форма на обезплътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).