беше обезплътил

Речник на българския език

1. беше обезплътил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше обезплътил е производна форма на обезплътя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше обезплътил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше обезплътил е производна форма на обезплътя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).