обезплътила е

Речник на българския език

1. обезплътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезплътила е е производна форма на обезплътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезплътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезплътила е е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).