обезплътела

Речник на българския език

1. обезплътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезплътела е производна форма на обезплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезплътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезплътела е производна форма на обезплътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).