обезплътила

Речник на българския език

1. обезплътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезплътила е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезплътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезплътила е производна форма на обезплътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).