бил обезплътил

Речник на българския език

1. бил обезплътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезплътил е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).