било обезплътило

Речник на българския език

1. било обезплътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било обезплътило е производна форма на обезплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).